Времето се захлади за няколко дни и си помисли, че идва есента ли? Да, тя ще дойде, цветна и пъстра, със своите красоти, но мисля, че имаме още малко време да се любуваме на слънцето и топлината. Есента ще дойде, ще я усетиш под краката си от шумолящите листа. От все по-хладните сутрини и вечери. От любимото ми разнообразие на пазара и аромат на печена тиква и желе от дюли. А когато ти предложа от най-ароматните поширани круши и дойде времето за традиционните баварски ястия с месо, тогава, да знаеш, че есента ще е вече тук.

Един коментар в социалната мрежа ме накара да се замисля за времето. Не за синоптичното време, а за времето като период на мечти, реализация, време за действане, време за почивка. Колко относително е то? Колко неща може да свършиш за „отрицателно време“ и колко за „цяла вечност“. Рано е. Все още е рано за равносметка, а и аз като че ли не си падам по тези неща. Обичам да планирам, да съм наясно с нещата, да знам какво е било и какво предстои, но не се замислям какво съм свършила за определен период. Петилетките отминаха отдавна. А равносметка може да си правим тогава, когато изживеем живота си.

След като периода е свършил, значи и аз съм свършила с нещото. Независимо дали се е осъществило или не. В повечето случаи, съдбата ни поднася изненади, а аз ги приемам като предизвикателство. Такива неща се случват и в моя кулинарен живот (смея да кажа, че имам такъв, след като заема по-голямата част от времето). А колко е вълнуващо да науча нещо ново, да изпробвам някоя нова рецепта, да опитам нещо, което звучи и интересно, и мистично, и забавно.

Bienenstich (в превод: пчелно ужилване) е немски десерт, който мой читател сподели, като негов любим. Заинтригувах се и както вече знаеш приготвих десерта за партито с приятелки. Всички се влюбиха в него от първата хапка. Споделиха, че е невероятен сладкиш – нито много сладък, нито блудкав, просто идеален за кафе или чай. Или десерт след няколко бутилки вино.

Немският десерт, не типично баварски, на каквато кулинарна тема съм сега (с малки отклонения) е така превъзходен, че не мога да се сдържа да не споделя с теб рецептата, по която го приготвих.

Вълнуващо е съчетанието на всички части от десерта - тесто, наподобяващо козунак, млечен крем с бадемов и ванилов аромат и накрая превъзходен карамел с мед, бадеми и канела. Повярвай, това е много по-вкусен немски десерт от тортата Шварцвелдер, питата със сини сливи или баварския крем. Все още търся фаворита за традиционен баварски десерт, но този вече ми е фаворит от немската кухня като цяло. Също като на моя читател.

Сладкиш Бийненщих

Адаптирано от bestrecipes.com.au

За тестото:

• 340 г бяло брашно
• 1/2 чаена лъжица сол
• 120 мл хладко прясно мляко
• 3 супени лъжици светла кафява захар
• 7 г суха мая за хляб
• 80 г меко масло
• 1 яйце от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура

Маята и една супена лъжица захар се разтварят в прясното мляко. Оставя за 10-15 минути да шупне.

Брашното се пресява със солта в купа. В средата се прави кладенче. Добавят се останалата захар, яйцето, маслото и прясното мляко с маята. Замесва се меко тесто. Меси се няколко минути докато стане гладко и еластично. Поставя се в намазана с малко мазнина купа и се покрива с фолио за свежо съхранение. Тестото се оставя да втаса на топло място за 1,5-2 часа или докато удвои обема си.

През това време се приготвят топингът и кремът.

За топинга:

• 120 г краве масло
• 50 г светла кафява захар
• 3 супени лъжици мед
• 100 г филирани бадеми
• 3 супени лъжици течна сметана
• 1 чаена лъжица канела

Маслото се разтопява в малка касерола. Добавят се захарта и медът. Разбъркват се докато се разтопят. Готвенето става на умерен огън. След това се добавят бадемите, сметаната и канелата. Разбъркват се добре и се готвят още 3-4 минути докато сместа се карамелизира. Оставя се да се охлади напълно.

За крема:

• 250 мл прясно мляко
• 3 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• 100 г светла кафява захар
• 15 г царевично нишесте (1 супена лъжица)
• 120 г краве масло
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• няколко капки бадемова есенция

Млякото се загрява докато започне да завира.

Жълтъците и захарта се разбиват с миксер докато се сгъстят и станат светло жълти. Към тях се добавя царевичното нишесте и се разбърква добре. По малко, на тънка струйка се излива врялото прясно мляко. Това може да стане на 3-4 пъти за да свикнат жълтъците с температурата на млякото и да не се пресекат. Сместа се връща на котлона (слаб до умерен огън). Разбърква се непрекъснато с телена бъркалка, докато кремът се сгъсти. Маха се от огъня и се добавя маслото на няколко части. Разбърква се енергично докато се разтопи и се поеме от крема. Най-накрая се добавят ваниловата и бадемовата есенция.

Кремът се покрива с фолио за свежо съхранение за да не хваща коричка. Оставя се на стайна температура да се охлади, а след това в хладилник докато дойде време да се използва.

Опичане на тестото:

Фурната се загрява на 180°C.

След като тестото втаса се премесва още веднъж за кратко. Оформя се на топка и с длан се притиска на пита с диаметър 20 см. Поставя се в намазана с мазнина форма с подвижни стени с диаметър 20 см. (Увери се, че формата е здрава и не протича.) Отгоре се разпределя карамеловия топинг с бадемите. Пече се в предварително нагрятата фурна за 40 минути.

Сглобяване на сладкиша:

След като се извади от фурната се оставя за 15 минути във формата или докато топингът стегне. С остър нож се минава по ръба на формата за да се отдели залепеният топинг. Сладкишът се освобождава и се оставя да изстине.

Когато е изстинал се срязва на две части по хоризонтал с назъбен нож (за хляб). Върху основата се разпределя изстиналия крем. Отгоре се поставя втората част с топинга.

Сладкишът става по-хубав, когато престои няколко часа.

Сладкиш Бийненщих е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Нали ти обещах, че ще приготвя баварски сладкиш със сини сливи по нова рецепта, така че, ето го. Много по-добър от предишната пита със сини сливи. И по-вкусен. Не знам точно къде се крие тайната. И двете рецепти са почти идентични. Дали в бадемовия топинг или в малко повечето захар? Със сигурност обаче, тестото в тази рецепта е сполучливо и вкусно. Не се надига прекалено, даже наподобява маслено ронливо тесто след като се изпече. Но не съвсем,  наличието на прясна мая, както в повечето баварски сладкиши го отличава.

Рецептата е на Alfons Schuhbeck, който в неговата книга My Bavarian Cookbook описва експериментите си в рецепти, като прилага нови продукти и техники в традиционните за Бавария ястия и десерти. Несъмнено се получават шедьоври, с нова визия и вкус, но запазили първоначалната идея. Както казва авторът: „Един добър готвач трябва да продължи да експериментира и да прави открития.“ Това прави той, като използва местни продукти, което е сигурна предпоставка, че храната, която приготвя е много по-вкусна.

Този сладкиш със сини сливи разгръща ароматите си и дооформя прекрасния плодов вкус едва след като престои известно време. Макар и тестото да се приготвя с мая, то наистина става по-вкусно след като изстине и попие сокът на сливите. В допълнение на бадеми и канела сладкото произведение е завършено и единственото нещо, което ти остава да направиш е да изчакаш до следващия ден, когато ароматите ще се прелят един в друг за да създадат прекрасна хармония за сетивата.

Сладкиш със сини сливи и бадемов топинг

Адаптирано от книгата My Bavarian Cookbook

За тестото:

• 150 мл хладко прясно мляко
• 20 г прясна мая за хляб
• 300 г бяло брашно + допълнително за разточване
• 50 г захар
• щипка сол
• 2 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• 1 супена лъжица Амарето
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 1 супена лъжица настъргана лимонова кора
• 50 г меко масло

Маята се разтваря в хладкото мляко и се оставя за 10 минути на топло място.

В купа се смесват брашното, солта и захарта. Прави се кладенче в средата и се добавят жълтъците, бадемовият ликьор, ванилията и лимоновата кора. По малко се добавя от прясното мляко с маята и се замесва меко тесто. Накрая в тестото се добавя мекото масло. Меси се няколко минути докато стане гладко и еластично.

Тестото се поставя в купа намазана с мазнина, покрива се с кърпа и се оставя за 30 минути да почине.

През това време се подготвят плодовете и бадемовия топинг.

За плодовете:

• 1 кг узрели сини сливи
• 50 г смлени бисквити
• 50 г захар
• 1/2 чаена лъжица канела

Сливите се измиват и подсушават. Срязват се на две и се почистват от костилките. Захарта се смесва с канелата.

За бадемовия топинг:

• 120 г бяло брашно
• 100 г захар
• 1 супена лъжица ванилова захар
• 100 г разтопено масло
• 100 г филирани бадеми
• щипка сол

Всички продукти се смесват и се разрохкват с пръсти докато се образуват трохи.

Сглобяване на сладкиша:

Тестото се разточва на тънък правоъгълник с приблизителни размери 40×30 см. Поставя се в тава, намазана с мазнина. Върху тестото се поръсват смлените бисквити. Отгоре се подреждат половинките сливи със срязаната част нагоре. Поръсват се със смесените захар и канела.

Най-отгоре се разпределят трохите от брашното, маслото и бадемите. Сладкишът се оставя за 20 минути.

Фурната се нагрява на 175°C. Сладкишът се пече 40 минути. Оставя се да се охлади и тогава се нарязва. По-вкусен е след като престои един ден.

Сладкиш със сини сливи и бадемов топинг е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Хм, времето най-после ме предразполага към същинското впускане в света на баварската кухня. Е, да, наистина вече е време. От лятото се кандардисвам на тази баварска кухня. Сега като се позахлади ми се струва много подходящо да си приготвя топла супа или нещо с месце. И след като става въпрос за баварска кухня, то основният продукт в повече ястия си остава месния бульон.

Не съм веща към месата и много ме е яд понякога, че не знам коя част за какво е най-добре да се използва. Липсата на нож за месо вкъщи също говори за това, с какво най-често се храня и какво предпочитам. (А, имам един, който е подарък. Ще взема да го ползвам накрая.)

До скоро се хващах все за пилешкото месо, че било по-здравословно, без мазнини и бла-бла-бла. Обаче като изгледах няколко филма и като чух/видях какво се случва с пилетата по света, съвсем го отказах (пилешкото). И така, не готвих месо много дълго време. Абе направо от предната Коледа.

Сега, като чета две книги за баварска кухня и като си спомня какво ядох това лято, така ми се ще да си приготвя нещо с месо. При всички положения, трябва да имаш на разположение добър месарски магазин, където ще намериш това, което ти трябва и ще имаш компетентен месар (аха, с гумена престилка и сатър в ръка), който може да ти даде съвет и направления.

Аз като неразбираща от месо, взех че изчетох света и накрая отивайки в месарницата, оставих впечатление, че знам какво правя. Ей, много съм добра. Стига да не забрaвя наученото до Коледа.

И преди да се впусна да ти предлагам разни баварски ястия, първо ще трябва да си направим телешки бульон.

Има няколко избора на месо за бульон и това са кокали (от която и да е част), гърди или просто месо, което може да се използва след сваряването за нещо друго. Ако не съм научила правилно, поправи ме.

Аз си избрах телешки гърди с кост. Хем месце, хем мазнинка, хем кокал. Месарят (за който говорих по-горе) беше единодушен за избора ми. Така. Сега ни трябват няколко кореноплодни зеленчука и подправки. Ще ги изредя по-долу, в рецептата. Около час и половина варене на бавен огън и накрая - превъзходен бистър телешки бульон.

Ей сега ти давам рецептата, само първо да ти кажа – не използвай никакви готови бульони, кубчета, мупчета (най-вече мупчета), защото нямат нищо общо с това, което следва.

Бистър телешки бульон

Адаптирано от книгата Traditional Bavarian Cooking

Продукти:

• 800 гр. телешки гърди с кост
• 2 средно големи моркова
• 1 средно голям пащърнак
• 1 глава лук
• 1 парче корен от целина (около 200 гр.)
• 1 връзка пресен магданоз
• 3 зрънца хвойна
• 3 зрънца бахар
• 2 дафинови листа
• 1 чаена лъжица черен пипер на зърна (аз използвах смес от черен и червен пипер)
• 1 чаена лъжица сол
• 1.600 мл. студена вода

Всички зеленчуци се нарязват на едри парчета.

В тенджера се слага месото, зеленчуците, подправките (без солта) и магданоза (така, както си е цял, барабар с дръжките). Заливат се с водата и се слагат на силен огън да заврат. Когато водата заври огъня се намаля. Оставя се да ври час и половина. Посолява се накрая.

От бульона се изважда месото, което може да се използва за супа или нещо друго. Прецежда се от зеленчуците. Готово.

Ей, никак не подходих сериозно със статията, ама сега ми е такова – разговорно – весело.

Като си направиш бульона отиди да си купиш масло, яйца и пшеничен грис, че следва една много хубава баварска супа с кнедли.

Как да си направя телешки бульон е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Както вече знаеш, в баварската кухня присъстват много супи на основата на бульон и допълнени с разни тестени или картофени топчета, които по-долу ще наричам кнедли. И след като вече приготвих страхотен телешки бульон, то сега мога да готвя супи, гулаши, задушени и печени меса от двете книги за традиционна баварска кухня, които си купих от Мюнхен.

Започвам с Alfons Schuhbeck и неговата супа с кнедли от грис. Рецептата е много лесна, особено след като половината от нея вече е свършена по-рано (за бульона става въпрос). И въпреки, че тази супа изглежда много семпло, уверявам те, че е вкусна и ароматна. И това познай откъде идва? От телешкия бульон, естествено.

Като видим въздържател (не нарочно) към месото, чак сега осъзнавам колко е важно да си приготвиш ароматен бульон за каквото и да било. Сами по себе си кнедлите не са кой знае какво. Единствената подправка в тях освен сол е индийско орехче. Струват ми се с безличен вкус, но топна ли ги в бульона става нещо различно.

Припомних си още, че месните супи и бульони трябва да се ядат много топли, освен ако не искаш да ядеш пача. И изобщо след толкова дълго въздържание за приготвяне на месо вкъщи (всичко това от онези филми за пилетата), преоткрих този вкус. Питай ме сега, не е доволен Вальо. И не ме обвинявай, че го държа на зеленчукова диета.

Кнедли от грис в телешки бульон

Адаптирано от книгата My Bavarian Cookbook

„За да смесят добре маслото и яйцето, жълтъкът се разделя от белтъка и първо маслото се обърква с жълтъка, след това се добавя белтъка. Също важно за добро смесване е яйцето да не бъде студено. В Бавария кнедлите от грис се наричат Griessnockerl“ – казва Алфонс Шубек за тази рецепта.

Дозите са за 2-3 порции. Получават се 6-8 кнедли в зависимост от размера.

Продукти:

• 50 гр. меко масло
• 1 яйце от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
• 80 гр. фин пшеничен грис (на Divella)
• сол и прясно настъргано индийско орехче
• 400 – 600 мл. телешки бульон
• пера див лук, за сервиране

Маслото се разбива докато стане пухкаво. Към него се добавя жълтъкът от яйцето и се разбива докато се усвои. Следва белтъкът и отново се разбива. Добавя се грисът, сол и индийско орехче на вкус. Сместа се разбърква добре и се оставя на стайна температура за около 1 час.

В тенджера се слага вода да заври. Посолява се. Температурата на котлона се намаля и се изчаква водата да достигне степен, в която едва къкри.

Две лъжици се потапят в топла вода и с тяхна помощ от сместа с гриса се оформят кнедлите. (Лъжиците се топят във вода след всяка кнедла.) Слагат се във врялата вода и се варят 15 минути. Водата не бива да ври буйно!

Готовите кнедли се изваждат с решетъчна лъжица и се подреждат в дълбоки чинии. Заливат се с телешки бульон и се поръсват с едро нарязан див лук.

Кнедли от грис в телешки бульон е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

След супата от кнедли (на която се мусите) ще премина към нещо по-съществено, пък може и да зарадвам затвърдените месоядци. Наред е свинското месо, което в баварската кухня се бори за равенство с телешкото. Всъщност присъства осезаемо, както самостоятелно, така и в комбинация с други меса. Свинското месо ми се струва лесно за готвене, може би защото е по-мазно, но все пак както при всяко нещо си има тънкости, вероятно и тук е така. Предстои ми да разбера.

Приготвих свинско месо задушено с кореноплодни зеленчуци.  Тези задушени ястия се получават най-добре, когато се готвят на ниска температура за дълго време. Но колкото и да е дълго времето за готвене, ястието е лесно за приготвяне, защото всички продукти се слагат в тенджерата и се оставят да къкрят до готовност.

Рецептата не от онези забележителните, които само като прочета продуктите и започвам да развивам въображението си, да добавям и махам, да правя списъци. Вероятно, присъствието на месо ме плаши и базирам това не толкова на минималните ми знания за месото, а на липсата на практика.

За мое (и твое) щастие, рецептата е лесна, но богата на кореноплодни зеленчуци, каквито изобилстват в този сезон. А и подправките розмарин и мащерка, в комбинация със свинското месо ми довяват леко зимно настроение, но онова хубавото, на топъл дом, изпълнен с вкусни аромати.

Задушено свинско месо със зеленчуци

По идея от книгата Traditional Bavarian Cooking

На баварски ястието се казва Pichelsteiner и се приготвя с три вида месо – свинско, телешко и говеждо. Спестих си търсенето на хубаво телешко, пък и говеждо и приготвих задушеното само със свинско месо.

В повечето рецепти от двете книги за баварска кухня, които имам се използва пречистено масло – гхи. Приготвих няколко ястия с него, но останах малко разочарована от възхвалата му. И от високата цена, също. Не ми хареса ароматът на това масло, затова предпочитам да използвам обикновено краве масло, което ако е качествено има превъзходен аромат и вкус или просто растително олио.

В зависимост от сезона, в тази рецепта може да се използват различни зеленчуци. Освен споменатите може да се добавят или да се заменят със зелен фасул, грах, алабаш, праз и т.н.

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

• 600 гр. свинска плешка без кост, нарязана на едри парчета
• 50 мл. слънчогледово олио
• по 1 чаена лъжица червен пипер, суха майорана и семена кимион
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 300 гр. почистени картофи, нарязани на едри кубчета
• 2 средно големи моркова, нарязани на тънко по диагонал
• 1 средно голям пащърнак, нарязан на тънко по диагонал
• 300 гр. бяло зеле, нарязано на ситно
• 2 стръка селъри, нарязани на парчета
• 100 гр. корен от целина, нарязан на малки кубчета
• 1 стрък прясна мащерка (използвах 1 чаена лъжица сушена)
• 1 стрък пресен розмарин
• 1 дафинов лист
• 1 л. телешки бульон (или зеленчуков бульон)
• 1/2 връзка пресен магданоз, нарязан на ситно
• сол, черен пипер

Олиото се загрява в голяма тенджера. В него се запържват кубчетата месо от всички страни. Добавя се лукът и се сотира за кратко, докато започне да омеква. Добавят се червеният пипер, майораната и семената кимион. Месото и лукът се разбъркват за кратко.

При тях се изсипват всички, предварително подготвени зеленчуци, мащерката и розмарина (може да се добавят цели клончета). Зеленчуците и месото се посоляват със сол и черен пипер на вкус. Заливат се с бульона (продуктите трябва да се покрият с течност) и тенджерата се похлупва с капак. Ястието се вари на ниска температура (да къкри) за 1 час и 30 минути. Ако е необходимо се долива още бульон.

Когато месото е напълно увряло, ястието се маха от огъня и се поръсва с нарязан пресен магданоз.

Задушено свинско месо със зеленчуци е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

С тази рецепта ударих на камък няколко пъти. Ако си ял кисело зеле в Германия, би трябвало да си запомнил вкуса, аромата и цвета му. В три различни последователни рецепти за кисело зеле само на цвят го докарвах. Никак не се усещаше сладко-киселата жилка от така познатия вкус. Вече започвам да си мисля, че в ресторантите използват мариновано кисело зеле, като нашето си, което доoвкусяват в тигана. Но в нищо не мога да бъда сигурна.

Рецептата, която предлагам най-добре се вписа в спомените ми от това лято в Мюнхен. Може би трябваше напълно да последвам едно от предложенията на Alfons Schuhbeck от книгата му My Bavarian Cookbook, където за рецептата с кисело зеле използва не сурово, а кисело зеле. Все пак неговото предложение се води за вариация, а аз се опитах за половин час от сурово зеле да направя кисело. Горе-долу, получи се. Ако искаш по-кисела жилка, просто извади една зелка от кацата със зеле.

Киселото зеле в цяла Германия е класическа гарнитура към печени меса и наденички. Вкусът на баварското кисело зеле, обаче е по-различен от този, с който сме свикнали. Различен от ясните ми спомени, когато снегът е покрил всичко навън, а дядо отиваше с голяма тендера в мазето да извади глава със зеле, да я нареже и поръси с олио и червен пипер. Вкусът на баварското кисело зеле е сладникав, усеща се кимиона и вкуса на месния бульон. Зрънцата хвойна придават едва доловим аромат на смола, а ситно нарязаните кубчета бекон допълват традиционната комбинация.

Баварско кисело зеле

Адаптирано от книгата Traditional Bavarian Cooking

Продукти:

• 1 кг. бяло зеле, нарязано на тънки ленти
• 1 супена лъжица захар
• 50 мл. винен оцет
• 2 супени лъжици пречистено масло или растително олио
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 100 гр. бекон, нарязан на малки кубчета
• 250 мл. телешки бульон
• 1 чаена лъжица смлян кимион
• 2 зрънца бахар
• 2 зрънца хвойна
• сол и черен пипер
• 1 супена лъжица масло

В тенджера се загрява захарта докато се карамелизира. Трябва да придобие цвят на светъл карамел, без да прегаря. Изсипва се оцетът (внимавай в този момент). Добавя се лукът и маслото (олиото). Разбъркват се за няколко минути докато лука омекне. След това се добавя беконът и също се разбърква за няколко минути докато се запържи. Накрая се изсипват зелето, бульонът, кимионът, зърната бахар и хвойната. Разбъркват се добре.

Тенджерата се покрива с капак и зелето се готви на умерен огън за 30 минути, като капака се маха на последните 10 минути.

Когато зелето е готово се посолява със сол и черен пипер и се разбърква с 1 супена лъжица масло.

Баварско кисело зеле е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Това е една от най-добрите рецепти за телешко месо, на която съм попадала. И понеже всичко хубаво става бавно, точно на този принцип се осланя и тази рецепта. Гледам разни хора как готвят телешко месо с минимална термична обработка, но на мен не винаги ми се получава добре. Факт е, че не се намира лесно хубаво телешко месо, а от това, което се предлага на пазара чувам само отрицателни мнения. Не знам дали попаднах на наистина хубаво месо или бавното къкрене допринесе за добрия резултат, но това е рецепта, която горещо ти препоръчвам.

Интересното в тази рецепта, е че след като се запечата в мазнина, месото се вари със същото количество лук, на много бавен огън за много продължително време. Приготвя се микс от подправки, които се добавят в края на готвенето. По този начин подправките запазват своята интензивност. След продължителното къкрене на бавен огън, месото става много крехко, а лукът се сварява до такава степен, че от него се образува невероятен сос. Отделеното време си заслужава.

Телешки гулаш

Адаптирано от книгата My Bavarian Cookbook

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

• 700 гр. телешка плешка, нарязана на едри кубчета
• 700 гр. лук, нарязан на полумесеци
• 2 супени лъжици олио
• 1 л. телешки или зеленчуков бульон
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 1 чаена лъжица смлян кимион
• 1 чаена лъжица суха майорана
• 1 чаена лъжица настъргана лимонова кора
• 1/2 чаена лъжица червен пипер
• сол, черен пипер

Олиото се загрява в тенджера. Месото се запържва от всички страни и се изважда. В същата мазнина се изсипва лукът. Готви се няколко минути докато омекне.

Месото се връща в тенджерата и се добавя бульонът. Месото трябва да бъде напълно покрито с течност. Тенджерата се захлупва с капак и месото се оставя да къкри на много слаб огън (поддържа се ниво, в което течността тъкмо да заври) за 4 часа. След 2 часа и половина, капакът се маха.

Всички подправки без солта и черния пипер се смесват и се добавят към края на варенето. Оставят се за 10 минути да отделят ароматите си и тенджерата се маха от огъня. Накрая телешкото се посолява със сол и черен пипер на вкус.

Телешки гулаш е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Убедих се, че немците са много добри в хляба и изобщо всички тестени изделия. От сладките вече приготвих няколко, които както разбирам по коментарите, някои също са пробвали. Забелязвам, че сладките теста с мая не се различават особено по съставки, а смяната на термичната обработка и добавянето на различни плодове и подправки оформят различни десерти. Един от тях е следващият, който по-скоро върви да се поднесе за закуска или със следобеден чай.

Сега, на въпроса какво точно се явява това тестено произведение, никой от заобикалящите ме немскоговорящи не можа да ми отговори. Buchteln, кнедла ли е или бухта? Каквото и да е, на мен ми е удобно тези пухкави сладки хлебчета да наричам бухти. Виж, знам откъде идва името им Dukatenbuchteln. Идва от старата златна европейска монета дукат, заради кръглата им форма и златистата коричка.

Тези печени бухти (или кнедли) са част от кухнята на няколко страни от централна Европа, от които традиционо се приготвят в Австрия, Словения и Унгария, а в Бавария се наричат Rohrnudl(n), което трябва да рече печени кнедли. Всъщност, историята им започва някъде в Бохемия и явно не могли да устоят на сладките хлебчета, започнали да ги приготвят масово и в съседните страни. Традиционно се сервират с ванилов крем или сладко от сини сливи, но и самостоятелно са си една ароматна експлозия, особено след като се разчупят топли. Едва извадени от фурната разгръщат аромат на цитрус и сладка ванилия. М-м-м…

Dukatenbuchteln

Адаптирано от книгата My Bavarian Cookbook

В Бавария, тестото за Dukatenbuchteln се оставя да втаса два пъти преди да се оформи на топки - веднъж след като е замесено и втори път след първоначалното втасване. Така тестото ще има фини пори и ще бъде по-ароматно. - казва Алфонс Шубек.

Продукти:

• 200 мл топло прясно мляко
• 30 г прясна мая за хляб
• 450 г брашно + допълнително за омесване
• 100 г захар
• 3 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• 1 супена лъжица Амарето
• 1 супена лъжица тъмен ром
• щипка сол
• 1 шушулка ванилия
• 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
• 1 чаена лъжица настъргана лимонова кора
• 80 г меко масло
• 50 г разтопено масло за намазване

Маята се разтваря в топлото мляко.

Шушулката ванилия се разполовява  по дължина и с нож се остъргват семената. Запазват се настрана.

Брашното се пресява в купа, прави се кладенче в средата и се добавят захарта, жълтъците, бадемовият ликьор, ромът, ваниловите семена, щипка сол, портокаловата и лимоновата кора. По малко се изсипва млякото с маята и се замесва меко тесто. Накрая в тестото се добавя маслото. Меси се няколко минути докато тестото стане гладко и еластично.

Тестото се слага в намаслена купа. Покрива се със стреч фолио или кърпа и се оставя за 30 минути да втаса. След като удвои обема си, се премесва още веднъж и отново се оставя за 30 минути.

Тестото се разделя на 14 равни части, от които се оформят топки. Подреждат се в тава намазана с мазнина. Покриват се с кърпа и се оставят за 20-30 минути на топло място.

Фурната се нагрява на 180°C.

Бухтите се намазват с разтопено масло и се пекат в предварително нагрятата фурна за 20 минути или докато придобият златист цвят на повърхността.

Dukatenbuchteln – кнедла или бухта? е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Аз отново ще се върна на баварската кухня. Все още не съм приключила с нея, нито пък с книгата на Алфонс Шубек. Все пак за облекчение ще ти кажа, че от месните постове напоследък, този е последният. Идва ред на постната храна. Поне до Коледа ще е така. Ти нямаш нищо против, нали? А в постната кухня съм си в моята стихия, независимо дали ще приготвям вечеря или десерт. Но това после.

Избрах тази рецепта, съвсем не случайно. Може би от страх да не прегоря и изсуша и без това сухото заешко месо, реших да го задуша в много сос. Като цяло рецептата си е дълга, но в никакъв случай сложна. Подходяща е за онези студени уикенди, в които и без това се въртим по цял ден вкъщи. Или пък за празнични случаи – не ядем заешко месо всеки ден.

Аз се причислих към първата категория в един лежерен уикенд в Ловеч. „Хубаво е в Ловеч!“ – възкликвам всеки път като отида там. Едно такова спокойно и отнесено. Направо си потъвам в друг свят. А пък сега, през есента, този свят е толкова пъстър! Болезнено чувствам как този сезон е дошъл, там го усещам с пълна сила. Там, точно там, където времето винаги изглежда като да е спряло. Но всъщност не е. То си върви и ми показва една истинска есен, каквато няма в големия град. Малко тъжно, но и щастливо.

Интересно е как тези две чувства едновременно избликват в мен. Както комбинацията на ароматите, вплели се в ястието. Есенни зеленчуци, силни подправки, трапчивост на червено вино и сладост от канела и марсала. Есен е. Не само навън, а и у дома. Есен съм и аз.

Задушен заек със зеленчуци

По идея от книгата My Bavarian Cookbook

Продукти:

• 1 заек, нарязан на порции
• 400 гр. дребен лук
• 2 средно големи моркова
• 2 стръка селъри
• 50 мл. олио
• 1 чаена лъжица захар
• 100 мл. вино марсала
• 200 мл. червено вино
• 800 мл. зеленчуков бульон или вода
• 1 пръчка канела
• 1 дафинов лист
• 5 зърна хвойна
• 5 зърна бахар
• 1/2 чаена лъжица черен пипер на зърна
• 2 чаени лъжици царевично нишесте
• 1 скилидка чесън
• по 1 широка лента портокалова и лимонова кора (без бялата част)
• 2 стръка прясна мащерка
• 1 чаена лъжица студено масло
• сол и черен пипер

Лукът се почиства и се нарязва на половини или ако е по-голям – на четвъртини.

Морковите се срязват на две по дължина, след това на парчета по диагонал.

Стръковете селъри се нарязват по диагонал на равни парчета.

Заешкото месо се измива добре и се подсушава с кухненска хартия.

Олиото се загрява в голяма тенджера. В него се сотират зеленчуците за 2-3 минути. Изваждат се и се оставят на топло място.

В същата мазнина, на 2-3 пъти се запържват порциите месо от всички страни. Ако е необходимо се добавя още олио. Месото се изважда и се оставя на топло място.

В тенджерата се изсипва захарта. Оставя се да се карамелизира (с цвят на светъл карамел). Добавя се марсалата (внимавай в този момент) и червеното вино. Зеленчуците и месото се връщат в тенджерата. Заливат се с бульона. Тенджерата се захлупва с капак, като се оставя малък отвор. Когато бульонът заври, температурата се намаля, поддържа се степен, в която течността тъкмо да завира. Месото се задушава така за 1 час и 30 минути.

Междувременно в малко парче чист тензух се завиват дафиновият лист, пръчката канела, зърната хвойна, бахар и черен пипер. Завързват се с памучен конец. След като мине 1 час от готвенето, в тенджерата се потапя ароматното вързопче.

Когато месото уври се изважда от соса заедно със зеленчуците. Оставят се настрана, на топло място. Отстранява се ароматното вързопче.

Сосът се  прецежда и се връща в тенджерата. Редуцира се на умерен огън, докато остане на половина. Царевичното нишесте се разтваря в студена вода и се добавя към редуцирания сос. Вари се 2-3 минути.

Скилидката чесън се срязва на две и заедно с мащерката, портокаловата и лимоновата кора се добавят към соса. Оставят се в соса за няколко минути, за да пуснат аромата си и се отстраняват. Накрая в соса се добавя маслото, сол и черен пипер на вкус.

Когато сосът е редуциран и овкусен, в него се връщат месото и зеленчуците. Всичко се загрява отново за няколко минути.

При сервиране порциите месо се аранжират със зеленчуците и се заливат със сос. Като допълнителна, свежа гарнитура използвах романеско.

Задушено заешко месо със зеленчуци е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Нещо специално е книгата, която гледах на витрината на една книжарница в продължение на две седмици. Изведнъж, когато тя вече не беше пред очите ми, сгушена между любовни романи и речници, реших най-накрая да вляза и да я потърся. Стоеше си на рафта редом до други кулинарни книги, неразопакована и очевидно чакаща да ѝ обърна внимание. От надписите на корицата личеше, че това наистина ще е много специална книга. Съдържанието ѝ също ме респектира и още преди да съм стигнала до трета страница знаех, че я искам.

В нея са събрани основни рецепти и съвети от избрани шеф-готвачи от цял свят, в които се включват Пиер Ерме и Феран Адриа. Засегнати са основните техники в различни раздели от кулинарията, като всеки шеф-готвач представя отделна област от нея. Книгата е най-добрият учебник за начинаещи, която съм срещала досега и несъмнено огромно вдъхновение за вече придобилите опит и сигурност във възможностите си.

Един от критериите, по който оценявам една кулинарна книга е достъпно описаната информация и достоверност на рецептите. Вторият, разбира се, са снимките към всяка рецепта. А като бонус отчитам технологията стъпка по стъпка придружена със снимки. Тук нищо не липсва.

Рецептите в книгата се водят за основни, с подробни описания за тяхното приложение, но съвременни и иновационни идеи не липсват. Книгата се нарежда до едни от най-любимите ми - French Cooking: Classic Recipes and Techniques, книгите на Силвена Роу (в частност Purple Citrus & Sweet Perfume и Orient Express) и книгите на Хестън Блументал, които са повече като литературно четиво с изненади, отколкото готварски книги. И освен, че приготвям от тях рецептите буквално, аз получавам и добра доза вдъхновение.

И така, новото ми четиво е The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs (корицата е друга, но не можах да я открия на сайта на Booktrading). Първата рецепта, която избрах да приготвя по описание от книгата е присъща за този сезон от годината, но освен това се включва прекрасно и в моите есенни пиеси, които започнах с хапки от тиква и шунка серано, продължих с киш с грозде и  и не се знае докъде ще стигна. Намеквам, че подготвям една интересна тема, за която се изисква малко повече свободно време и експерименти с вкуса. Докато буквално приготвям манджи с грозде, от които да селектирам най-добрите попадения, ще приготвя нещо специално от книгата.

Нещо специално е основното заглавие и на следващия десерт. Подзаглавието подсказва или направо казва какъв е този десерт. Но аз мисля, че има защо да се нарече десертът „нещо специално“ и това е отношението към него – като към десерт за специални случаи, празници и не на последно място – идеята му. Десертът е щрудел. Нищо интересно засега. Но какво ще кажеш за щрудел с грозде? А сервиран с крем сабайон със сладкото сухо вино Сотерн? Лесно е, когато е прочетено наготово. Но малка доза интерпретация променя нещата по мой вкус и по моите възможности. Рецептата ми звучеше много добре, докато я прочитах. И сега, след като я опитах, видях добра основа за създаването на други десерти. Откривам свобода в експериментирането и вярвам, че опита от тази рецепта или по-точно настроението от общия вкус, който ме изпълни ми дава насока към бъдещи идеи. Ето защо е нужно да опитваме нови храни, нови комбинации, нови продукти. Различни техники и вариaнти. Надявам се да опиташ, надявам се да се вдъхновиш.

Щрудел с грозде и крем сабайон

Адаптирано от книгата The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs

Посочените количества са за 1 щрудел (4-6 порции).

За тестото:

• 150 гр. брашно
• 80 мл. топла вода
• 1 супена лъжица зехтин
• 1/2 чаена лъжица сол
• 100 гр. масло, разтопено и охладено (за намазване на тестото преди, по време и след печенето)

В купа се смесват пресятото брашно, солта и зехтина. Разбъркват се. Добавя се водата и се замесва твърдо тесто. Оформя се на топка и се увива в стреч фолио. Оставя се на стайна температура за 30 минути.

За плънката:

• 1 супена лъжица масло, разтопено и охладено
• 2 супени лъжици с връх смлени бадеми
• 2 супени лъжици брашно
• 1 яйце от свободно отглеждана кокошка
• 2 супени лъжици пудра захар
• щипка сол
• настъргана кора от 1/2 лимон
• 500 гр. бяло грозде без семки (ако е със семки, зърната се разполовяват и семките се почистват)

Бадемите и брашното се смесват.

Яйцето, захарта, солта и лимоновата кора се смесват и се разбиват с миксер, докато сместа се сгъсти и увеличи двойно обема си. Добавят се бадемите и брашното и се разбъркват с шпатула внимателно. Накрая се добавя маслото.

Сглобяване:

Приготвя се голяма кухненска кърпа или тензух. Поставя се върху плот и се поръсва с малко брашно. Върху кърпата (тензуха) се поставя топката тесто и се разточва във форма на правоъгълник. Тестото трябва да стане много тънко. Най-лесният начин за мен е метода по който се приготвят кори за баница – тестото се навива от единия край на дълга и тънка точилка, като навиването става постепенно, а с всяко навиване ръцете се предвижват с лек натиск и въртеливи движения от средата към краищата, по повърхността на навитото върху точилката тесто. Така се процедира докато целият лист тесто се навие на точилката. След това тестото се развива от точилката и се обръща на 90°, така че да се започне същото от съседния край. Това се повтаря докато тестото се разточи на много тънък лист. (Ако не разбра какво описах току-що, попитай баба си или друг шетърен (поздрав с тази дума) в обкръжението ти как се правят кори за вита баница.)

Върху единия край от разточеното тесто се разпределя плънката с дебелина около 7 см, като се оставят свободни няколко сантиметра от краищата на тестото. Върху плънката равномерно се разпределят зърната от грозде. Краищата на разточения лист тесто се намазват с малко разтопено масло. Тестото се навива на руло с помощта на кърпата (тензуха) отдолу, като се започне от края, върху който е плънката. Навитото руло се поставя в малка тавичка намазана с разтопено масло. Щруделът се намазва обилно с разтопено масло, като част от маслото се оставя за намазване по време на печенето и в самия му край.

Щруделът се пече в предварително нагрята фурна на 160°C за 1 час и 10 минути. (Това е времето, което беше необходимо при мен. В рецептата е дадено 1 час.) По средата на печенето включих вентилатора на фурната за да придобие щруделът приятен цвят. На няколко пъти по време на печенето щруделът се намазва с разтопено масло. Когато се изпече и се извади от фурната, отново се намазва с масло. Оставя се да се охлади леко и се поръсва с пудра захар.

В книгата се препоръчва щруделът да се сервира топъл, но е по-приятен, когато е студен по единодушно мнение от мен и Вальо. И несъмнено е прекрасен със сос сабайон, приготвен с вино Сотерн. За сосът също има два варианта на сервиране – топъл и студен. Топлият вариант е нужно да се приготви непосредствено преди сервиране. За студения вариант се добавя малко желатин, който запазва обема и пухкавата текстура на соса след като изстине.

За соса:

• 80 мл. вино Сотерн (или друго бяло вино според предпочитанията)
• 3 супени лъжици пудра захар
• 2 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• 1 супена лъжица лимонов сок
• 3-4 супени лъжици леко разбита сметана (измерени след разбиването)
• 1/2 кафена лъжица желатин, разтворен в малко студена вода (за студения вариант на соса)

В купа се смесват виното, захарта и жълтъците. Купата се слага върху съд с вряща вода. Водата не бива да докосва дъното на купата. Продуктите се разбъркват на водната баня докато се образува пяна. Добавя се лимоновия сок и бъркането продължава докато сместа се сгъсти и достигне 80°C. (Отне ми около 12 минути при среден огън.)

За топъл вариант на соса: Купата се отстранява от водната баня и към крема се добавя леко разбитата сметана. Сервира се веднага.

За студен вариант на соса: Докато купата е все още на водна баня в крема се добавя накиснатия във вода желатин. Разбърква се докато желатина се разтвори. Купата се маха от огъня и към крема се добавя леко разбитата сметана.

Забележка: Малко количество сметана (около 50 мл), като в случая, се разбива лесно на ръка с телена бъркалка и енергични движения. Сметаната трябва да бухне и да стане като пяна. За успешно разбиване, сметаната трябва да бъде добре охладена.

Нещо специално или щрудел с грозде и крем сабайон е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

От класическите предложения за тази Коледа, най-накрая дойде ред и за традиционните немски канелени звезди (Zimtsterne). Харесвам ги изключително много, защото са дъвчащи и с наситени аромати. Тези характеристики са в състояние да заглушат пипкавата работа по тестото, но и с малко повече търпение и трикове, процесът на приготвяне не е труден. Освен това, който е закъснял с предварителната подготовка по коледното печене, може да приготви тези звезди в последния момент, защото за тях не се изисква отлежаване. Auf geht’s!

Никога не съм учила немски език, но покрай кулинарните книги, които си взимам от разходките в немско-говорящите страни, започвам да поназнайвам разни неща. Например, нямам проблем с основните продукти в повечето рецепти, а вече започвам и горе-долу да разбирам описанието по технологичния процес. За повече сигурност в превода, се допитвам до Вальо и тези наши срещи по немска кулинария са едни от най-веселите напоследък. Той ми се смее как чета на немски, а аз му се смея, че не знае как се нарича подправката карамфил, например. Думички като тази, надали се учат в гимназията, но като цяло сме голям тандем и вече не издържам да кажа (за пореден път), че блогът е наш. Вальо изглежда се явява под прикритие (изразът е вдъхновен от най-добрия български сериал), но без него блогът не би съществувал. Без неговата помощ с превода и тази рецепта нямаше да съществува.

Тук трябва да включа и още един човек, който ми подари книгата, от която взаимствах рецептата. Книгата всъщност е предназначена за мен и Сандо, но аз дипломатически си я присвоих. Замесих много хора в тази история за канелените звезди и стана завързано точно като телевизионен сериал. Това е животът! Един безкраен сериал. Цялата история може да проследиш като прочетеш статиите свързани с въпросните приятели и може би ще имаш достатъчно време за това в многото почивни дни в този сезон. Приятно четене!

Ако нямаш време за четене или четеш през редовете, ще ти кажа, че историята приключва с рецепта, която ще оцениш, когато опиташ готовите канелени звезди.

Канелени звезди

Адаптирано от книгата Backen! Rezepte zum Glänzen und Genießen.

Посочените дози са за 35 броя.

Продукти:

• 3 белтъка
• щипка сол
• 275 г пудра захар
• 450 г фино смлени бланширани бадеми
• 1 чаена лъжица канела
• щипка смлян карамфил
• 50 г брашно

Фурната се нагрява на 150°C.

Белтъците и солта се разбиват с миксер докато побелеят и започнат да стават обемни. По малко се добавя захарта и разбиването продължава докато сместа стане плътна и лъскава. От тази смес се заделят 100 грама за декорация.

Отделно се смесват смлените бадеми, подправките и брашното. Добавят се към белтъчната смес и се разбъркват докато се получи тесто.

Тестото се разточва между два листа стреч фолио или хартия за печене на дебелина 5 мм. Горното фолио или хартия се отстраняват и от тестото се изрязват звезди.

Тестото е леко лепкаво, затова е необходимо формичката, с която се изрязват звездите да се намокря често във вода. За по-голямо удобство и при наличие на повече време, разточеното тесто може да се остави в хладилник от 2 до 4 часа. Така ще стегне и от него ще се изрязват по-лесно звездите.

Звездите се подреждат в тава върху хартия за печене. Повърхността им се намазва с отделените разбити белтъци. За по-фин контур може да се използва сладкарски пош с тънък кръгъл накрайник и след нанасянето на контура, вътрешността се запълва и изравнява.

Тавата със сладките се поставя на най-долното ниво, в предварително нагрятата фурна на 150°C. Пекат  се за 15 минути. Повърхността им трябва да се запази бяла.

Изпечените сладки се прехвърлят върху решетка и се оставят да изстинат напълно.

Канелени звезди е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Докато се чудя какво разбираемо заглавие да напиша за немския сладък хляб с плънка от мак Mohnzopf се замислям, че това в случая не е най-важното нещо. Избирам буквалния превод, а с по-голяма важност остава самото тесто, за което предстои да ти разкажа. То представлява смес от два вида тесто – едно ронливо и едно с мая. Наричат го Zwillingsteig и е едно от малкото уникални неща, с които имам честа да обогатя кулинарната си практика.

Не говоря немски език, но съм почитател на немските печива и сладки. Всичко в тях е просто, добре овкусено, а първите три съставки, които ми идват наум са марципан, кардамон и мак. После веднага ми изниква плецхен (Plätzchen) – дума, която се използва за всякакви сладки и която ме кара да се усмихвам, просто заради звученето ѝ. Тъй като вече може да бъдем достатъчно информирани, ние знаем също за щолен, за лебкухен, за торта Шварцвалд, за бийненщих и разбира се какви ли не вариации на печива със сини сливи.

Когато се налага, Вальо ми помага с превода на немски думи или дори на цели рецепти от една любима за мен книга, която обикновено разтварям преди Коледа. Сега имам още една любима книга с немски печива, от която научавам практични и удивителни неща. Едно от тях е точно това двойно тесто, за което споменах по-горе. Не го бях срещала досега. Поинтересувах се каква е причината да се смесят две напълно различни по своята същност теста и разбрах, че те се допълват взаимно. Което пък дава на мен нас идеалната основа за пити, кифли или сладък хляб, с какъвто и да е плод или влажна плънка в тях, така че тестото да остане пухкаво, да бъде добре изпечено, без да е навлажнено от соковете на плънката. Или накратко – тестото не остава глетаво, дори когато в него има сочен пълнеж. Откога те търсих, Zwillingsteig!

В този ред на мисли, смятам, че тази есен ще имам подобрения върху всички тестени печива с плодове, особено питите със сливи. Обаче не ми се чака чак до есента, за да ти представя това прекрасно двойно тесто. Затова сега се възползвам от предстоящите великденски празници, за да ти дам идея какво друго може да приготвиш освен козунак. Но и не само тогава. Този богат сладък хляб с плънка от мак би могъл да се приготвя целогодишно.

Макова плитка

Рецептата е адаптирана от книгата Classic German Baking.

Писах тук и тук, че за да бъде по-силен и вълнуващ вкусът на маковите семена, те се смилат. Тъй като са много малки и имат твърда обвивка, смилането е възможно единствено със специален уред за мелене на мак или кафемелачка. Аз ги смилам в кафемелачка, която използвам само за смилане на подправки, мак и ленено семе. Освен за повече вкус, смилането на маковите семена е важно и за плътността на пълнежа. Тъй като плънката се приготвя със сваряване, смленият мак ще я запази гъста и подходяща за работа.

За 2 големи плитки или 20 порции.

За ронливото тесто:

• 85 г брашно
• 40 г захар
• 3/4 чаена лъжица бакпулвер
• 60 г масло, нарязано на кубчета и оставено на стайна температура 30 минути
• 1 жълтък

За тестото с мая:

• 300 г брашно
• 1 чаена лъжица суха мая за хляб
• 40 г захар
• 1/2 чаена лъжица морска сол
• 30 г меко масло
• 1 яйце, със стайна температура
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт
• 140 мл топла вода

За плънката:

• 100 г семена от мак, смлени в кафемелачка
• 50 г захар
• 30 г пшеничен грис
• 1/8 чаена лъжица морска сол
• 30 г масло
• 220 мл прясно мляко
• 1 яйце
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт
• 1 1/2 чаена лъжица тъмен ром

За глазурата:

• 130 г пудра захар
• 30 мл вода

Приготвяне на ронливото тесто

В купа се смесват всички съставки и се разбъркват енергично с вилица или се разтриват с пръстите на ръката, докато се образуват трохи.

С бързи движения на дланите трохите се събират, така че да се образува неравномерно тесто.

Тестото се оформя на диск и се увива в стреч фолио. Оставя се на стайна температура докато се приготвя тестото с мая. Ронливото тесто може да се приготви от предния ден и да се съхрани в хладилник. Преди да се използва е необходимо да се извади от хладилника и да се затопли до стайна температура.

Приготвяне на тестото с мая

Ще ти покажа две техники за замесване на тестото – в кухненски миксер или на ръка.

Замесване в кухненски миксер

Всички съставки за тестото се смесват в купата на кухненския миксер. Разбъркват се с приставката за тесто в продължение на 5-6 минути или докато се образува гладко и леко еластично тесто.

Замесване на ръка

Ако тестото се замесва на ръка се процедира по същия начин. Всички съставки се смесват в купа и се разбъркват докато се образува тесто. Тестото се прехвърля върху съвсем леко набрашнен плот и се меси 5-6 минути докато стане гладко и леко еластично. Ако лепне твърде много се добавя малко брашно, но се внимава тестото да не се утежнява излишно.

Приготвяне на двойното тесто (събиране на ронливото тесто и тестото с мая)

В кухненски робот

След като се замеси тестото с мая, при него в купата на кухненския миксер се добавя ронливото тесто. Измесват се 2-3 минути на средна скорост докато двете теста се съберат.

Ако все още ще има петна от ронливото тесто върху тестото с мая, това е добре, стига петната да са малки. Ако са големи, тестата се месят още малко време.

На ръка

След като се замеси тестото с мая то се разстила с ръце на плота във форма на кръг с дебелина около 2,5 см и в него се поставя диска ронливо тесто. Краищата на тестото с мая се загъват над ронливото тесто и всичко се омесва 2-3 минути докато двете теста се съберат. Ако все още ще има петна от ронливото тесто върху тестото с мая, това е добре, стига петната да са малки. Ако са големи, тестата се месят още малко време.

Втасване на двойното тесто

Приготвеното двойно тесто се оформя на топка и се поставя в купа намазана с мазнина. Покрива се със стреч фолио или чиста кухненска кърпа и се оставя на топло място да втасва 1 час.

Тестото няма да се е надигнало видимо много, но трябва да удвои обема си почти двойно. Докато тестото втасва се приготвя плънката.

Приготвяне на плънката

Семената мак се смилат в кафемелачка (при мен на две дози).

В малка тенджера се смесват млякото и маслото. Към тях се добавят смлените макови семена, захарта, пшеничения грис и солта. Тенджерата се слага на умерен към силен котлон и всичко се разбърква непрекъснато с телена бъркалка докато заври. След като заври, сместа продължава да се разбърква около 30 секунди и тенджерата се отстранява от котлона. Оставя се докато сместа се поохлади.

Тогава към нея се добавят яйцето, ванилията и рома. Оставя се настрана докато се охлади напълно.

Оформяне на рулата и плитките

Втасалото двойно тесто се разделя на две равни части. Едната част се разточва върху набрашнена повърхност на правоъгълник с размери 30×35 см или с дебелина 3-4 мм. Половината от плънката се разпределя по цялата повърхност на тестото. Като се започне от една от дългите страни, правоъгълникът се навива на не много стегнато руло. Рулото се поставя в тава върху хартия за печене.

По същия начин се приготвят останалото тесто и пълнеж.

С помощта на ножица рулата се срязват под ъгъл на парчета с широчина около 2,5 см. Разрезите трябва да бъдат до 2/3 от височината на рулата, така че самото руло да не се срязва напълно. Всеки разрез се наклонява настрани от центъра на рулото като се редуват – едно на ляво, едно на дясно. По този начин се получава плитка, която е по-позната при класическия френски хляб и наподобява житен клас (epi).

Оформените плитки се покриват с чиста кухненска кърпа и се оставят на топло място да втасат отново 30 минути.

Изпичане на плитките

Фурната се нагрява на 200ºC. Тавата с плитките се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Плитките се пекат 40 минути или докато повърхността им стане златисто-кафява. Ако започнат да потъмняват твърде много преди края на печенето, повърхността им се покрива хлабаво с алуминиево фолио.

Когато плитките са готови се изваждат от фурната и се оставят да се охладят на стайна температура. След като се охладени се намазват с глазура.

Приготвяне на глазурата и завършване на плитките

В купа се смесват пудрата захар и водата. Разбъркват се енергично докато се образува гладка течна каша. С помощта на четка плитките се намазват обилно с глазурата. Глазурата се оставя да стегне, преди плитките да се поднесат.

Маковите плитки са най-хубави в деня на приготвяне, но могат успешно да се съхранят до три дни в добре затворена кутия на стайна температура.

Още рецепти с мак

• Многозърнести крекери с брашно от спелта
• Полско козуначено руло с макова плънка – маковиец
• Маков сладкиш
• Паста със зелен боб и сос от макови цветове
• Козунак с макови семена
• Орехов кейк с тиквички, мак и джинжифил
• Златен маков пудинг

Други рецепти за тестени печива

• Сладка сиропирана баница със сирена
• Чурос с мексикански шоколад
• Шведски шафранови кифлички (Lussekatter)
• Канелени рулца с ябълки и глазура от крем-сирене
• Козуначен хляб с плънка от сусамов тахан с мед и тахан халва
• Френски понички от парено тесто
• Полско козуначено руло с макова плънка – маковиец
• Понички с мармалад
• Канелено-карамелени кифлички с тиква
• Лепкави рулца с бяло брашно от спелта
• SOS – Сладкиш „Букли“ или фунийки с крем
• Как да си направя кроасани + видео
• „Мухлясалият“ сладкиш на баба Рут
• Козуначени венчета с пълнеж от шоколадов марципан + видео
• Мини галетини с шамфъстък и червени плодове
• Ябълково зелено
• Нещо специално или щрудел с грозде и крем забайон
• Kак да си направя бриош + видео
• SOS – Паксимадя
• SOS – Topfenstrudel

Още рецепти от немска кухня

• Канелени звезди
• Нещо специално или щрудел с грозде и крем забайон
• Задушено заешко месо със зеленчуци
• Dukatenbuchteln – кнедла или бухта?
• Телешки гулаш
• Баварско кисело зеле
• Задушено свинско месо със зеленчуци
• Кнедли от грис в телешки бульон
• Как да си направя телешки бульон
• Сладкиш със сини сливи и бадемов топинг
• Сладкиш Бийненщих
• Пита със сини сливи
• В духа на шпецле
• Шварцвелдер киршторте или Торта „Черна гора“
• Баварска картофена салата с краставици и горчичен дресинг
• Баварска салата от сирена
• Домашни бретцели + видео рецепта
• Вайсвурст, бретцел и един мас бира, моля.
• SOS – Ванилов баварски крем с мандариново желе
• Щолен

Макова плитка е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Вече е декември и може би се чудиш каква нова сладка хапка да приготвиш за коледните празници? Аз винаги го правя. Макар да имам изключителни фаворити, които не пропускам всяка година, отбелязвам за приготвяне и нещо, което не съм имала възможността да опитам преди. В тази връзка, в листата ми за коледни сладки изобилстват немски рецепти, с които започнах проби още от миналата Коледа, затова сега имам нови и свежи попълнения към фаворитите, които да споделя с теб.

Първото от тях е за немските Mandelhörnchen – сладки от бадемов марципан във форма на рогче/кроасан/подкова, които се овалват във филиран бадем и след изпичането им, краищата се потапят в шоколад. Тази рецепта е за всички любители на бадемовия марципан и дъвчащото усещане в сладката хапка.

Бадемови рогчета с шоколад

Рецептата е адаптирана от daringgourmet.com.

Тестото бързо се омесва в кухненски робот или статичен миксер с приставката листо, но лесно може да се омеси и на ръка.

Филираният бадем и шоколадът са повече, отколкото е необходимо за сладките, но количествата за удобни за работа.

За 20-22 броя.

Продукти:

• 200 г бадемов марципан
• 80 г фино бадемово брашно
• 100 г пудра захар
• 1 белтък
• 5-6 капки бадемова есенция
• около 80 г филиран бадем, за овaлване
• около 100 г черен шоколад, за потапяне

Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвя се тавата на фурната или друга голяма тава, която се покрива с хартия за печене.

Бадемовият марципан се натрошава в купа и към него се добавят бадемовото брашно, пудрата захар, белтъкът и бадемовият екстракт. Разбъркват се енергично с ръка, докато се образува тесто. Тестото може да се замеси в кухненски робот или миксер, като всички продукти отново се събират заедно и просто се омесват. Ако тестото стои твърде лепкаво, може да се добави още малко бадемово брашно.

С намокрени във вода длани, от тестото се правят топчета колкото орех. От тях се правят фитили, които да са по-дебели в средата и да изтъняват към краищата. Фитилите се овалват хубаво във филиран бадем, като се стремим да залепне по тях повече от него.

Фитилите се сгъват като подкова и се подреждат в подготвената тава на известно разстояние един от друг.

Слагат се на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 10-12 минути или докато краищата им започнат да порозовяват.

След като се извадят от фурната се оставят за десетина минути в тавата, докато сладките се стегнат и тогава се прехвърлят върху решетка докато се охладят напълно.

Шоколадът се разтопява на водна баня и в него се потапят двата края на рогчетата. Оставят се върху хартия за печене, докато шоколадът се стегне.

Съхраняват се в кутия на стайна температура 2-3 седмици.

Други рецепти за дребни сладки и бисквити

• Немски коледни курабии с бял пипер и захарна глазура (Pfeffernüsse)
• Как да си направя смес от подправки за коледни сладки
• Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад
• Сладки линцер
• Шведски маслени бисквити с малиново сладко (Hallongrottor)
• Бу! или как да си направя духчета от целувки
• Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
• Гръцки бадемови курабии
• Сицилиански коледни сладки – кучидати
• Пурички с локум и орехи (локумки) и среща с полското момиче, което обикаля блогърите по света
• Овесени бисквити за закуска
• Ричарели – бадемови сладки от Сиена
• Алфахорес – аржентински маслени бисквити с дулсе де лече
• Сладки с чия, фурми и лешници
• Двойно шоколадови сладки със сусамов тахан
• Маслени сладки с крем сирене и конфитюр
• Френски макарони с шамфъстък и карамелизиран бял шоколад със сладко от смокини
• Шведски джинджифилови бисквити пепаркакор (Pepparkakor)
• Шоколадови бисквити с пълнеж от шоколадов мармалад от смокини с орехи
• Ванилови бисквити с два вида великденска украса

Предполагам ти се е случвало да започнеш да приготвяш някоя коледна рецепта, за която имаш подготовка за основните продукти като масло, брашно и яйца, но от подправките, които обикновено са поне три на брой се спираш само на задължителната канела, защото в този момент не разполагаш с останалите.

Или пък много харесваш някоя коледна сладка, решаваш, че искаш да я приготвиш, намираш рецепта, но стигайки до дългия списък с подправки, които са поне шест, бързо се отказваш или отново съкращаваш от необходимото.

Този урок ще бъде за това как да се подготвиш предварително за тези дълги списъци с подправки, които дават на сладките пълното усещане за зимните празници.

Всички коледни сладки, с много малко изключения се ароматизират с канела. Обикновено в тях се съдържа и джинджифил, карамфил, портокалова кора. Когато поддържаш в кухненския шкаф тези продукти, просто защото готвиш с тях редовно, рецептата е лесна за изпълнение и не се налага да търсиш нещо друго, което е по-специфично. А коледните сладки могат да съдържат около 10 (десет) вида подправки, че дори и повече, ако решиш.

От друга страна, дори да решиш да си набавиш от тези подправки, обикновено използваш малка част от тях за целта в момента – приготвяне на добро количество коледни сладки. Останалата част, или просто не използваш в ежедневието си през останалия период от годината или не знаеш как да я приложиш в различна от коледни сладки рецепта. Познато ли ти е това?

Аз например, поддържам доста сухи подправки, които използвам за готвене и сладкиши и обикновено нямам пречка при изпълнение на рецепта, която съдържа разнообразие от тях, но дори при този случай, има моменти, в които може нещо да ми липсва. Имайки предвид, че готвя редовно и опасенията ми, че не всеки поддържа такъв запас от подправки се замислих, че ако публикувам поредната коледна рецепта за сладки, в чиито така или иначе дълъг списък с продукти, включим и още един с подправките, пълният списък с продукти за рецептата става дълъг като ода, в която може да се изгубиш някъде по средата или по-лошо, да се откажеш от приготвянето. Което си е голяма загуба, защото една подобна смес от подправки дава изключителна дълбочина на вкуса, който разбира се се развива с времето и престояването на сладките.

Моето предложение е да си набавиш всички подправки за коледната смес и ако нямаш намерение да използваш останалото от необходимото за пропорциите в рецептата, да приготвиш всички тях в коледен микс. Ще се получи количество, вероятно повече от необходимото за една Коледа, но хубавата новина е че може да съхраниш тази смес до следващата Коледа. Тогава вече ще имаш пълна подготовка с подправките и всичко, което ще ти остане да направиш е да избереш рецепта, в която да включиш тази прекрасна смес.

От какво се състои сместа от подправки за коледни сладки?

Най-добрата смес от подправки, която съм приготвяла досега съдържа следните от тях:

• канела
• карамфил
• бахар
• кардамон
• джинджифил
• индийско орехче
• звезден анасон
• кориандър

Към този списък могат да се включат още бял или черен пипер, изсушена кора на индийски орех, звездния анасон да се замени със семена от резене.

По собствен вкус някои от подправките могат да се пропуснат или да се използват различни количества от тези в примерната рецепта по-долу.

Тази смес перфектно се комбинира с други подправки и овкусители, специфични за дадена рецепта. Например, ако в рецептата се съдържат ванилия, портокалова или лимонова кора или захаросани такива, или ароматен алкохол, мед, меласа, шоколад, ядки, карамел, тогава без никакви притеснения може да се добавят две, три или дори четири чаени лъжици от коледната смес в тестото. Ще бъде ароматно и балансирано, а ароматът ще се развива и задълбочава с престояването на сладките. Просто прекрасно!

В какво може да се използва тази смес от подправки?

Тази смес от подправки е специфична за немския лебкухен, но може да се приложи във всяка една коледна сладка, която имаш намерение да приготвиш. Може да се включи дори и в най-обикновените меденки или да се обогати тестото за джинджифиловите човечета, или да се направят още по-ароматни курабийки с портокал и меласа. Сместа може да се използва още в кейкова смес, като аз препоръчвам този меден кейк или с нея да се овкусят плодовете за пай.

Смес от подправки за коледни сладки

Примерната рецепта е адаптация от книгата Classic German Baking и daringgourmet.com. Разбира се, може да променяш количествата на подправките за една доза смес, според личния вкус и предпочитания.

За измерване използвам мерителни лъжици. Хубаво е всички подправки да се набавят в цялостната им форма и да се смелят с кафемелачка. Има и такива, като сушения джинджифил, които не се намират лесно, затова използвам готов на прах. Канелата също може да се използва готова смляна, но ако намериш цейлонска на пръчки, те лесно се смилат в кафемелачката. Единствено, индийското орехче се настъргва на много ситно ренде.

• 5 супени лъжици смляна канела
• 4 чаени лъжици смлян карамфил
• 1 чаена лъжица смлян бахар
• 1 чаена лъжица смлян кардамон
• 1 чаена лъжица джинджифил на прах
• 1/2 чаена лъжица настъргано индийско орехче
• 1 чаена лъжица смлян звезден анасон
• 1 чаена лъжица смлян кориандър

Всички подправки се смесват. Съхраняват се в добре затворен буркан на тъмно и без пряка топлина място. Могат да се запазят така една година.

Още много коледни предложения може да разгледаш в специалната страница за Коледа.

Тези на пръв поглед семпли коледни сладки събират толкова много аромати, имат удивителен вкус и припокриващи се текстури. Напомнят за лебкухен, но са по-пикантни заради пипера. Това изобщо не трябва да те притеснява, защото не са люти, а усещането е по-скоро като затопляне. Наравно с останалите аромати обединени в медената смес; използването на определен вид набухвател, които ги прави по-въздушни и порести; тънката захарна глазура, която контрастира на меката и дъвчаща сърцевина, тези прости курабии са моят фаворит за коледна сладка тази година.

Забелязвам, че с всяка изминала Коледа предпочитанията ми за коледни десерти стават все по-прости и се свеждат до класически, да не кажа старомодни рецепти от света, които старателно издирвам и изпробвам у дома. Докато преди години се зареждах с най-разнообразни резци за сладки на коледна тема, бърках роял айсинг в индустриални количества и после го оцветявах в поне четири цвята, разточвах захарно тесто, по което лепях от най-блестящите захарни декорации, рисувах и декорирах сладки, които бяха хубави за гледане, но не особено приемливи за ядене, в последните няколко години избирам семплото, не напудреното, не блестящото, вкусното. Това вкусно, за мен става все по-привлекателно.

С какво са отличителни тези курабии?

Техниката на приготвяне. Изглеждат най-обикновени, но под този непринуден външен вид са се скрили много изненади. Тестото и по-точно техниката за неговото приготвяне е като на лебкухен – меден сироп, в който се добавят подправките, последвани от останалите сухи съставки и накрая яйце. Тестото е различно и с това, че не съдържа мазнина. Единствената такава идва от жълтъка на яйцето. Това прави сладките приятно дъвчащи, особено след тяхното отлежаване от поне 4 дни – любимият ми момент да им се насладя изцяло.

Набухвателят. За да се направи едно такова тежко тесто въздушно, му е необходим набухвател. Разбира се! И тук, авторът на книгата, от която адаптирах рецептата ме убеди да използвам нещо по-различно от бакпулвер и дори от сода бикарбонат. Тя заговори за амонячна сода. Заради миризмата, не е от най-прекрасните неща, с които искаме да се занимаваме, но тази миризма бързо изчезва с изстиването на сладките. Идеята да се използва амонячна сода е за да създаде повече и по-бърз обем на тестото докато се пече. Курабиите стават почти двойни във фурната, а текстурата им е пръхкава – нещо, което е трудно постижимо без мазнина и специална техника. Заради наличието предимно на подсладители (мед и захар) и брашно, това тесто става екстремно дъвчащо, особено след като престои известно време. А след като е набухнало екстремно с помощта на амонячната сода, в него се създават въздушни пространства, съответно и повече обем, което прави изпечените курабии много приятни за дъвчене. Те са дъвчащи, но и порести. Наистина изключителна текстура.

Подправките. В тези курабии има 9 (девет) подправки. Осем от тях се съдържат в сместа за коледни сладки, а онова което ги различава от останалите коледни курабии със същите подправки е белият пипер. Не се страхувай да го добавиш. Той дава приятна пикантност без да люти. Ароматът му не е натрапчив, но е отличителен.

Глазурата. Курабиите се покриват с най-семплата глазура приготвена от пудра захар и вода. В случая, част от водата се заменя с лимонов сок, за повече свежест и баланс на сладкото. Това, което е добре да се избягва, е курабиите да се покриват с твърде много и твърде плътна глазура, защото усещането в цялата хапка ще бъде предимно на захар. Плътната глазура разваля и удоволствието от дъвчащата сърцевина на курабията. Затова тя трябва да се направи по-течна. Освен, че ще бъде по-удобна за работа, ще покрие курабиите с тънък слой, който след като стегне ще допринесе за приятен контраст между хрупкавата сладка повърхност и меката ароматна среда на сладката.

Немски коледни курабии с бял пипер и захарна глазура

Рецептата е адаптирана от книгата Classic German Baking.

За около 25 броя.

За тестото:

• 160 г мед
• 75 г захар
• 2 чаени лъжици смес от подправки за коледни сладки
• 1/8 чаена лъжица смлян бял пипер
• 1 чаена лъжица амонячна сода
• 1 супена лъжица тъмен ром, леко затоплен
• 300 г брашно
• 1 чаена лъжица какао
• 1/4 чаена лъжица сол
• 1 яйце

За глазурата:

• 150 г пресята пудра захар
• 1 супена лъжица лимонов сок
• 1 супена лъжица вода

Приготвяне на тестото и изпичане на курабиите

Медът и захарта се смесват в касерола и се загряват на умерен котлон докато захарта се разтопи. Отстраняват се от котлона и към тях се добавят сместа от подправки и белият пипер. Оставят се настрана.

Отделно в голяма купа се смесват брашното, какаото и солта. Оставят се настрана.

Амонячната сода се разтваря в затопления ром. Изсипва се в медената смес и се разбърква.

Медената смес се добавя в купата с брашното и се разбърква грубо. Накрая се добавя яйцето и се омесва меко, леко лепкаво тесто.

От тестото се оформят топчета, колкото голям орех, като дланите се намокрят периодично с вода, за да не лепне тестото. Топчетата се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго.

Тавата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна на 190ºC. Курабиите се пекат 10-12 минути. Не трябва да покафеняват и ще бъдат все още меки, когато се извадят от фурната. Оставят се в тавата 5 минути и тогава се прехвърлят върху решетка докато се охладят напълно.

Приготвяне на глазурата и глазиране на курабиите

Пудрата захар се смесва с лимоновия сок и водата. Разбъркват се хубаво. Трябва да се получи течна глазура. Ако има нужда се добавя още малко пудра захар или вода, докато се получи удобна за работа консистенция.

Курабиите се потапят в глазурата, излишната се изтръсква и се поставят върху решетка докато глазурата стегне напълно. Глазурата върху курабиите трябва да бъде полу-прозрачна. Това дава хубав контраст от тънък хрупкав слой на повърхността и меката дъвчаща сърцевина на курабиите.

Стават още по-хубави 3-4 дни след приготвянето. Съхраняват се в кутия или буркан няколко седмици. Идеални са съчетани с греяно вино, коледен пунш или гльог.

Още рецепти за дребни сладки и бисквити

• Как да си направя смес от подправки за коледни сладки
• Бадемови рогчета с шоколад
• Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад
• Сладки линцер
• Шведски маслени бисквити с малиново сладко (Hallongrottor)
• Бу! или как да си направя духчета от целувки
• Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
• Гръцки бадемови курабии
• Сицилиански коледни сладки – кучидати
• Пурички с локум и орехи (локумки) и среща с полското момиче, което обикаля блогърите по света
• Овесени бисквити за закуска
• Ричарели – бадемови сладки от Сиена
• Алфахорес – аржентински маслени бисквити с дулсе де лече
• Сладки с чия, фурми и лешници
• Двойно шоколадови сладки със сусамов тахан
• Маслени сладки с крем сирене и конфитюр
• Френски макарони с шамфъстък и карамелизиран бял шоколад със сладко от смокини
• Шведски джинджифилови бисквити пепаркакор (Pepparkakor)
• Шоколадови бисквити с пълнеж от шоколадов мармалад от смокини с орехи
• Ванилови бисквити с два вида великденска украса

Бързината в рецептите не ми е присъща, а сега, когато почивните дни са студени и предразполагат към по-дълго стоене у дома, съм в още по-голямо настроение за бавно приготвени ястия. Такива, които имат нужда да се ангажирам с тях, да направя каквото е необходимо, за да се получи онова, което ще бъде наградата ми. В тази рецепта те са няколко.

Крехко и добре овкусено месо, сготвено така, че само да пада от кокала. Хрупкава кожа – на места тънка и чуплива, на места леко дъвчаща – любимата ми част, за която е необходимо да положа най-много грижа. Превъзходен грейви сос направен от ароматния бульон.

Несъмнено, когато говорим за джолан няма как да очакваме бързо приготвяне, но ще ти разкажа как може да стане вкусен. Затова е необходимо да започна отзад напред – от ароматния бульон, в който първо джоланът се сварява, за да се подготви за печене. От този бульон, в който е вряло месото с кокала и е събрал ароматите на зеленчуци, билки и подправки се получава плътен и изключително ароматен сос. С част от него месото се полива докато се пече, за да го обогати още повече, но най-вече, за да направи кожата на повърхността наистина хрупкава.

Има още нещо, което прави соса и месото на джолана отличителни и това е добавянето на тъмна бира. Моят избор е дори черна бира, чиито карамелени малцови тонове обогатяват ястието. Точно тази ми е вкусна сама по себе си, не е горчива, а дори е сладка и идеално за мен допълва свинското месо и избраните ароматни подправки към него. Разбира се може да се използва всяка една тъмна бира, която харесваш да пиеш самостоятелно.

Що се отнася до основния продукт тук – джоланът, предпочитам той да бъде заден, защото има повече месо; разбира се да бъде с кокал, защото той допринася за вкуса на бульона, от който по-късно приготвям грейви соса; и не на последно място да бъде с кожа, защото тя, приготвена добре е голяма част от насладата.

Ако ме питаш дали рецептата може да се приготви и с преден джолан, и без кожа – да, може. Изпробвала съм я и така, но препоръчвам да потърсиш джолан с кожа, защото разликата е не само на повърхността на изпечения джолан, но и в бульона за грейви соса. Понякога малки неща правят голяма разлика и ако си достатъчно търпелив да приготвиш нещо от нулата, както и да му дадеш достатъчно внимание, няма как да не получиш хубав резултат, който да ти донесе удоволствие.

Начинът на приготвяне на този джолан е вдъхновен от баварски рецепти и несъмнено е идеален за сервиране с картофи или кисело зеле, като моят избор по-често е с картофи. Този път използвах дребни картофи, които сготвих с кората. Кората дава повече вкус, независимо дали е върху картофите или те се варят или сотират обелени и все пак заедно с нея.

Сготвянето им в случая става на два етапа, като първо се задушават на тиган с чесън и билки и когато са полуготови се добавят към джолана в края на печенето му, за да се запекат. Ако не откриеш дребни картофи точно сега, използвай едри картофи, обелени и нарязани на големи парчета. Добави кората им в тигана в процеса на подготовка. Ще се очароваш от аромата и вкуса им в последствие.

Тази гарнитура е пожелателна, но я включвам към рецептата по-долу и както знаеш вече – с подробно описание на всяка стъпка. Ако предпочиташ, джоланът може да се сервира с картофена салата или баварско кисело зеле, които да се приготвят предварително.

Печен свински джолан с хрупкава кожа и грейви сос

Начинът на приготвяне на този джолан изготвям въз основа на няколко други рецепти с вместени лични предпочитания. Използваните източници са craftbeering.com, pork.com.au, platedcravings.com и една от любимите ми книги My Bavarian Cookbook на Алфонс Шубек.

Пресен свински джолан с кост и кожа може да се намери в Лидл.

За 2 големи или 4 по-малки порции

За джолана:

• 1 свински джолан с кокал и кожа, около 1,400 кг
• 1 голяма глава лук, нарязана на едри кубчета
• 1 голям морков, нарязан на едри кубчета
• 1 малка глава целина, нарязана на едри кубчета
• 3-4 скилидки чесън, смачкани
• 1 чаена лъжица смляна морска сол
• 2 дафинови листа
• 3-4 стръка прясна мащерка
• ½ чаена лъжица черен пипер на зърна
• ½ чаена лъжица кимион на зърна
• 3-4 зърна бахар
• 2-3 карамфила
• 500 мл тъмна бира (най-добре Schwarzbier, Doppelbock, Dunkel)

За картофите:

• 500 г дребни картофи, необелени или ако са едри се обелват и нарязват на четвъртини
• 2 скилидки чесън, смачкани
• 2 стръка прясна мащерка
• 2 стръка пресен розмарин
• зехтин, сол и прясно смлян черен пипер

За грейви соса:

• 500 мл от пасирания бульон от варенето на джолана
• 1 супена лъжица царевично нишесте, разтворено в малко студена вода
• сол, ако има нужда

Подготовка на джолана

Джоланът се измива под студена течаща вода и се поставя в подходяща тенджера, в която ще се вари.

В малко парче тензух се събират дафиновите листа, мащерката, зърната черен пипер, кимионът, бахарът и карамфилът. Тензухът се завързва на пакетче с памучен конец.

Зеленчуците се почистват и нарязват на едри кубчета. Добавят се в тенджерата при джолана заедно с ароматното пакетче и солта. Върху тях се излива бирата и се добавя толкова вода, че почти да покрие джолана. Тенджерата се похлупва с капак и се слага на силен котлон. Когато течността заври, котлонът се намалява до умерен към слаб и джоланът се вари 60-70 минути.

Когато това време мине, джоланът се изважда от бульона и се поставя в тава за печене. Бульонът се пасира и се оставя настрана. Рецептата до тук може да се приготви от предния ден. В този случай, охладеният джолан и бульон се съхраняват покрити в хладилник. Преди да се довърши готвенето на следващия ден, джоланът се изважда от хладилника поне 1 час предварително, а бульонът се загрява на котлона докато почти заври.

Изпичане на джолана

Фурната се нагрява на 190ºC на опция горен и долен реотан. Свареният джолан се слага в тава за печене.

Тавата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Джоланът се пече около 2 часа, но не по-малко време от това. За да бъде кожичката хрупкава и ароматна, на всеки 15-20 минути повърхността му се намазва с пасирания бульон от варенето. Правя това с помощта на четка и не пестя от бульона. Времето за печене може да варира, в зависимост от спецификите на фурната и колко температура губи при отварянето, за да се намаже джоланът. Сигурни показатели за готовност са изтичащите чисти сокове при пробождане на месото в дълбочина и регистрирана вътрешна температура на месото (термометърът трябва да бъде по-далече от кокала) от 76-80ºC. Джоланът трябва да бъде с много тъмна и хрупкава кожа.

След като мине половината време от печенето на джолана се подготвят картофите, които първо се задушават на тиган, а след това се добавят при джолана и се допичат заедно с него. Ако желаеш, може да изпуснеш печените картофи и джоланът да се сервира с картофена салата или баварско кисело зеле. Не изпускай обаче грейви соса, чети за него по-долу.

Приготвяне на картофите

Дребните картофи се измиват хубаво и не се белят. Ако не са дребни и се използват по-едри, които не са пресни, тогава се обелват и нарязват на едри парчета. (Ако желаеш по-интензивен вкус на картофите, запази част от обелената кора и я добави в тигана при подготовката на картофите преди да се добавят към джолана.) Слагат се в голям тиган заедно със смачканите скилидки чесън, стръковете мащерка и розмарин. Посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер и се поръсват със зехтин. Добавя се около 150 мл вода. (Тук е моментът да се добави част о обелената кора на картофите, ако решиш да я използваш.) Тиганът се слага на силен котлон и се похлупва с капак. Оставя се течността да заври и картофите се готвят около 15-20 минути като се разклащат от време на време. Трябва да бъдат почти готови – да могат да се прободат с вилица или острието на нож, но все пак да се чувства съпротивление.

Полуготовите картофи се изсипват в тавата при джолана като се разпределят на един ред. Готвенето им продължава заедно с това на джолана за последните 40-60 минути от началното готвене на джолана. Не забравяй да продължаваш да намазваш джолана с пасирания бульон от варенето.

В края на печенето джоланът трябва да бъде с много тъмна и хрупкава кожа, а картофите напълно готови. Тогава се изважда от фурната и се покрива с алуминиево фолио, докато се приготви грейви сосът.

Приготвяне на грейви соса

Отделеният пасиран бульон от варенето на соса се загрява отново до завиране. Царевичното нишесте се разтваря в малко студена вода и се добавя към врящия бульон при непрекъснато разбъркване с телена бъркалка. Оставя се да поври 1-2 минути и се отстранява от котлона. Опитва се на вкус и ако има нужда се добавя още сол.

Всичко се сервира топло с още тъмна бира или любимо червено вино.

Още рецепти със свинско-месо

• Печени кюфтенца с кисело зеле
• Мариновани свински котлети със салвия и хвойна и карамелизирани с кленов сироп брюкселско зеле и моркови
• Свински котлети с масло и розмарин и печен карфиол с шалот и спанак
• Свинско бонфиле с пикантен сос от червено грозде + съобщение
• Печено свинско месо от бут и лучен сос с мадейра
• Глазирано свинско бонфиле с резене
• Глиганско месо в тъмен белгийски ейл с мед и задушено червено зеле с ябълки и дюли
• Печен карфиол, кюфтенца с червени боровинки и млечен сос с мента и нар
• Йоана на Земята – Свински ребра с кисело зеле
• Задушено свинско месо със зеленчуци
• Свинско месо в билкова коричка

Други рецепти от немска кухня

• Немски коледни курабии с бял пипер и захарна глазура (Pfeffernüsse)
• Как да си направя смес от подправки за коледни сладки
• Бадемови рогчета с шоколад
• Макова плитка
• Канелени звезди
• Нещо специално или щрудел с грозде и крем забайон
• Задушено заешко месо със зеленчуци
• Dukatenbuchteln – кнедла или бухта?
• Телешки гулаш
• Баварско кисело зеле
• Задушено свинско месо със зеленчуци
• Кнедли от грис в телешки бульон
• Как да си направя телешки бульон
• Сладкиш със сини сливи и бадемов топинг
• Сладкиш Бийненщих
• Пита със сини сливи
• В духа на шпецле
• Шварцвелдер киршторте или Торта „Черна гора“
• Баварска картофена салата с краставици и горчичен дресинг
• Баварска салата от сирена

Преднамерено и тази година за зимните празници избирам семпли за приготвяне, но богати на вкус сладки. По какво обаче техният вкус се отличава от повечето наситено подправени с канела, карамфил и джинджифил коледни печива? За разлика от познатите ни аромати в коледните сладки, които се правят с богат, някои дори с пикантен вкус, тези тук са с нежни аромати, пръхкави и топящи се в устата. Сладкият, леко опушен аромат на ванилията и свежестта на кардамона оформят тяхната деликатност и всичко, което ще поискаш след една от тях е още една.

Сладките са лесни за приготвяне и не се изисква разточване и изрязване. Замесват се бързо на ръка, но ако предпочиташ може да използваш и статичен миксер с приставката листо. Техниката на приготвяне е като при ронливо маслено тесто – сухите съставки се претриват с маслото докато се образуват фини трохи, а след това се добавя жълтъкът и всичко се омесва до меко и пластично тесто.

От значение е тестото да бъде охладено преди да се оформят полумесеците. Това може да стане за минимум един час, но пък позволява и тестото да бъде приготвено от предния ден и да се съхрани в хладилник. Също така, за да запазят хубаво формата си, направените полумесеци се охлаждат преди печенето. Това е важно, защото тестото съдържа много масло и то омеква от топлината на ръцете по време на оформянето на фитилите. Маслото тук обаче и техниката на приготвяне са от изключително значение за текстурата на сладките. Те трябва да бъдат стегнати на вид, но когато отхапеш от една, тя да се усеща ронлива и всичкото това масло поело ароматите да започне да се топи в устата и да ги разлива един по един.

За овкусяване препоръчвам да се използват семенцата от ванилова шушулка, но ако не откриеш такава на добра цена, тогава използвай ванилов екстракт или бурбонска ванилова захар. Кардамонът не е много като количество тук, но е достатъчно за свежа загадъчност, а за да даде максимално от прекрасния си аромат е най-хубаво да бъде прясно смлян. В този сезон смилам известно количество от него в кафемелачка, която използвам за целта и го съхранявам в буркан. Също както правя и със сместа от подправки за други коледни сладки.

В настоящата рецепта използвам орехи, но сладките ще бъдат прекрасни също и с бадеми. Мисля да ги опитам и с шамфъстък, макар че не е толкова традиционно за немските и австрийски коледни сладки, каквито са точно тези полумесеци, но също така смятам, че тази комбинация с кардамона и ванилията много ще ми допадне. Освен това, ще се радвам ако направиш интерпретация с други ядки да споделиш резултатите.

Полумесеците накрая се овалват във ванилова пудра захар докато са още топли, но не горещи. Когато са горещи са твърде ронливи, затова е добре да престоят известно време в тавата, преди да се овалят.

Вместо да се овалват целите, може просто да се поръсят с ваниловата пудра захар докато са горещи. Ароматите веднага ще се разнесат в пространството и ще ти създадат празнично настроение и щастие от създаването на нещо вкусно, което да споделиш. Пожелавам весели и приказни празници на всички вас, моите читатели! Доставете си удоволствие от приготвянето, насладете се на вкусовете, споделете ги и бъдете щастливи!

Ванилови полумесеци с орехи и кардамон

Рецептата е адаптация от две други рецепти. Едната, на която попаднах първоначално преди две години е от goodhousekeeping.com. След нея потърсих още информация и рецепти за тези ванилови полумесеци и така се озовах на една от страниците на любима стара книга на Плахута, от която също се възползвах и взаимствах жълтъка, заради който сладките са не само маслени и ронливи, но и пръхкави и топящи се в устата. За повече подробности относно тази рецепта и техниката на приготвяне, просто прочети статията по-горе.

За 32 броя

За тестото:

• 300 г брашно
• 100 г пудра захар
• 100 г фино смлени орехи
• ⅛ чаена лъжица смляна морска сол
• ¼ чаена лъжица смлян кардамон
• 1 ванилова шушулка или 1 супена лъжица ванилов екстракт, или 2 чаени лъжици бурбонска ванилова захар
• 250 г студено масло, нарязано на кубчета
• 1 жълтък

За овалване:

• 150 г пудра захар
• 10 г бурбонска ванилова захар

Приготвяне на тестото

В купа се смесват брашното, пудрата захар, фино смлените орехи, солта и кардамона. Ако се използва ванилова шушулка, тя се разделя на две по дължина с остър нож, семенцата се остъргват и се добавят към сухата смес. Ако се използва ванилов екстракт или ванилова захар, те се добавят към сухата смес. Всичко се обърква много хубаво.

Към сухата смес се добавят кубчетата масло. С помощта на ръчен блендер за тесто, маслото се втрива в сухата смес докато се получат много фини трохи. Ако не разполагаш с ръчен блендер, може да направиш това с ръце, като първо маслото се претрива с върха на пръстите докато се получи груба маса с едри парченца масло в нея. След това се взима от сместа с две шепи и се претрива между дланите докато се получат фини трохи. Когато от тестото се вземе в едната шепа и се стисне, трябва да може да се събира на топка, която обаче ще изглежда ронлива. Тогава се добавя жълтъкът и сместа се омесва на ръка докато се събере на тесто. Тестото може да се приготви и в статичен миксер с приставката листо.

Тестото се оформя на фитил, увива се в стреч фолио и се охлажда в хладилник минимум 1 час. Може да се приготви един ден предварително. Съхранява се добре увито в хладилник. В този случай, преди оформяне на полумесеците, тестото може да има нужда от малко размекване в ръцете. Но не прекалявай с това.

Оформяне и печене на полумесеците

Фурната се нагрява на 190ºC. Охладеният фитил се нарязва на парчета. Всяко парче се оформя на топче с големина на голям орех. От топчетата се оформя фитил, който се изтънява към краищата и се завива на сърп, така че да наподобява полумесец. Подреждат се в тави покрити с хартия за печене и се охлаждат отново в хладилник 15-20 минути.

Всяка тава се пече поотделно като се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Сладките се изпичат за 14-16 минути или докато краищата им станат със златисто-кафяв цвят. След като се извадят от фурната ще бъдат все още меки и трошливи, затова се оставят да се охладят в тавата за десетина минути преди да се овалят в пудра захар.

За овалването пудрата захар се смесва с ваниловата захар. Сладките се потопяват в нея и се овалват от всички страни. Могат също така да се поръсят допълнително с ванилената захар преди поднасяне, за да се освежат.

Съхраняват се в кутия на стайна температура до 2-3 седмици.

Още рецепти за дребни сладки и бисквити

• Кулуракя – гръцки великденски курабии
• Немски коледни курабии с бял пипер и захарна глазура (Pfeffernüsse)
• Как да си направя смес от подправки за коледни сладки
• Бадемови рогчета с шоколад
• Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад
• Сладки линцер
• Шведски маслени бисквити с малиново сладко (Hallongrottor)
• Бу! или как да си направя духчета от целувки
• Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
• Гръцки бадемови курабии
• Сицилиански коледни сладки – кучидати
• Пурички с локум и орехи (локумки) и среща с полското момиче, което обикаля блогърите по света
• Овесени бисквити за закуска
• Ричарели – бадемови сладки от Сиена
• Алфахорес – аржентински маслени бисквити с дулсе де лече
• Сладки с чия, фурми и лешници
• Двойно шоколадови сладки със сусамов тахан
• Маслени сладки с крем сирене и конфитюр
• Френски макарони с шамфъстък и карамелизиран бял шоколад със сладко от смокини
• Шведски джинджифилови бисквити пепаркакор (Pepparkakor)

От всичко, което съм опитвала и приготвяла, мисля че няма по-запомняща се и най-свързваща се с коледните празници сладка от класическия лебкухен. Силно издръжлив, богат на подправки, които продължават да се развиват с времето, и текстура, която става все по-добра с престояването му, лебкухенът е най-добрата сладка, която наистина може да се приготви с месеци предварително. От 6-7 години насам изпробвам различни рецепти за него и най-накрая миналата година достигнах до най-добрата за мен.

Има толкова много рецепти за лебкухен, колкото семейства има в Германия, пише авторът на книгата Classic German Baking Luisa Weiss. Намира семплата рецепта в chefkoch.de и също като мен се влюбва в нея, за да я сподели в книгата си. Аз направих първия си опит с тази рецепта преди година и останах много доволна на база всичко, което бях опитвала до този момент. Замесването на тестото става бързо, но за най-добри резултати, то се оставя да отлежи известно време, преди да се изпекат сладки от него. С отлежаването на суровото тесто, лебкухенът разгръща цялата си красота, и като вкус, и като текстура. Искам да кажа, че ако ти трябва добра коледна сладка за последния момент, лебкухенът не е от нея.

Тестото за този лебкухен съдържа мед, кафява захар, масло, яйца и какао, което му придава по-тъмен цвят, но и много добре си партнира със сместа от подправки, които се добавят. Набухвателят е амонячна сода, която прави за тестото две неща. Първото е при отлежаването му, при което тя става по-силна. Второто е за текстурата му след изпичането на сладките, която в сърцевината си е подобна на миниатюрни шупли. Всичко това си заслужава, независимо от неприятната миризма, която амонячната сода отделя. Но тя всъщност е за кратко, само докато сладките се пекат и изчезва с изстиването и отлежаването на лебкухена.

Какаото отлично се комбинира с богатото на подправки и мед тесто, но ми харесва и че дава по-тъмен цвят на лебкухена, защото декорацията от снежно бял айсинг се откроява много добре на фона на тъмната бисквита. Това е идеално за всички, които искат да си поиграят с рисуване с айсинг. За целта използвам готов прах, защото айсингът става снежно бял, а работата с него е много по-лесна и позволява по-прецизни орнаменти. Това е само идея и не е включено в рецептата, защото в нея ще спомена по-класическите и семпли декорации.

Относно подправките, знам че количеството им ще ти се стори много, но моля те, не намалявай! Освен коледната смес в тях, в рецептата присъстват и още допълнителни лъжици канела. И тях не пропускай! Това е най-великолепното и ароматно тесто, което знам.

Отлежаването на суровото тесто е важно за три специфични неща в този лебкухен. Вече споменах за усилващото се действие на амонячната сода. Няма как да пропусна да спомена и по-дълбоките вкусове, които се развиват при по-дълго отлежаване. И не на последно място – подходящата текстура, която тестото придобива. Всичко това работи само положително и прибързване с изпичане на сладките не бива да става. Така например, тази година опитах още една доза, която замесих от предната вечер и изпекох на следващия ден. Веднага съпоставих разликите с лебкухена, който бях приготвила преди това и чието тесто беше отлежало за седмица. През това време го съхранявам в килера, където е хладно и сухо. Тестото може да се приготви до 2 месеца предварително. Не съм го правила от толкова рано, но ако решиш да опиташ ще се радвам да споделиш резултатите. Голямото количество захар и амонячната сода действат и като консерванти.

Освен важността от отлежаване на суровото тесто, разбира се като повечето коледни сладки, престояването им след изпичането е също важно за обединени вкусове и приятна текстура. Така например, този лебкухен е твърд и хрупкав веднага след като се изпече, но след няколко дни омеква, сърцевината му става влажна и приятно дъвчаща, докато повърхността му се запазва със суха тънка кора. Приписвам този ефект и на амонячната сода, която смятам за по-добрият набухвател от бакпулвера в тази рецепта. На нея, както и на оставянето на изрязаните сладки да изпръхнат за известно време преди печенето се дължи този контраст от усещания.

Допълненията при този лебкухен могат да бъдат захарна глазура, шоколад, ядки и/или захаросани цитрусови кори. Захарната глазура се нанася веднага след като сладките се извадят от фурната, затова е необходимо да се подготвиш (прочети повече в рецептата). Харесва ми, защото остава на много тънък слой върху тях и придава приятна хрупкавост и допълнителна сладост. С разтопен шоколад лебкухенът се покрива след като се охлади напълно и признавам е още по-любимо допълнение на богатото с подправки тесто. За Даниел е най-добрата декорация. Ядки и/или захаросани цитрусови кори могат да се сложат върху изрязаните сладки преди да се изпекат. За да се закрепят се „залепват“ като се притиснат в тестото. Ядките, които обикновено се използват са бланширани бадеми.

Лебкухен

Рецептата е адаптирана от книгата Classic German Baking.

За около 50 броя.

За тестото:

• 250 г мед
• 250 г кафява захар демерара
• 100 г масло, нарязано на кубчета
• 500 г брашно
• 25 г смес за коледни сладки
• 10 г канела
• настъргана кора от 1 лимон
• 15 г какао
• 10 г амонячна сода
• 15 мл кирш или вода
• 2 яйца, със стайна температура

За бялата глазура:

• 100 г пудра захар
• 60 мл вода

За шоколадовата глазура:

• черен шоколад 60%, разтопен на водна баня

Приготвяне на тестото

Медът и захарта се слагат в касерола и се загряват на умерен към слаб котлон. Разбъркват се докато захарта почти се разтопи и сместа се загрее хубаво, но без да завира. Отстранява се от котлона и в нея се добавя маслото. Разбърква се докато се разтопи напълно.

Отделно се смесват брашното, подправките, лимоновата кора и какаото. Амонячната сода се разтваря в кирша или водата.

Към брашнената смес се добавят яйцата, медената смес със захарта и маслото и амонячната сода. Разбъркват се в статичен миксер с приставката листо или на ръка с дървена лъжица около 5 минути. Тестото трябва да стане еднородно и леко лъскаво. На този етап ще бъде доста меко, не трябва да се добавя повече брашно.

Тестото се увива хубаво в няколко слоя стреч фолио и се оставя на хладно място (но не в хладилник) да престои поне една нощ. Най-добро за работа е след като престои два дни, а може да се приготви и много по-рано, като в книгата се казва дори два месеца предварително.

Изпичане на лебкухен

Тестото се премесва за кратко върху леко набрашнен плот. Взима се част от тестото и се разточва върху леко набрашнена повърхност на дебелина 6 мм. Изрязват се фигурки (в случая се спирам на сърца и звезди). Изрезките се събират, изместват се с друга част от тестото, разточват се и се изрязват фигурки.

Изрязаните фигурки се подреждат в тави върху хартия за печене на по-голямо разстояние една друга, защото по време на печенето се надуват много. Така изрязаните и подредени в тавите фигурки се оставят да постоят на стайна температура 1-2 часа.

Фурната се нагрява на 170ºC с опция горен и долен реотан. Лебкухените се пекат на средно ниво във фурната за 12-15 минути в зависимост от размера им. Трябва да бъдат меки, но сухи на повърхността при докосване. Не се оставят да покафеняват по краищата или от долната им страна. Когато са готови се изваждат от фурната и ако се използва бяла глазура тя се нанася гореща върху горещите лебкухени докато са в тавата. Прочети за това по-долу. Лебкухените, които ще се покриват с шоколад се оставят за няколко минути в тавата за да се стегнат и тогава се прехвърлят върху решетка докато се охладят напълно.

Покриване на лебкухен с бяла глазура

Докато лебкухените се пекат се приготвя бяла захарна глазура, която трябва да се поддържа гореща. В касерола се смесват пудрата захар и водата. Слагат се на умерен към силен котлон и се варят 8-10 минути докато на повърхността и започнат да се образуват големи балони. Горещият лебкухен се намазва с горещата глазура с помощта на четка. Това трябва да стане бързо. Тъй като глазурата стяга докато следващата партида се изпече, тя се загрява отново непосредствено преди лебкухена да се извади от фурната. Ако глазурата се сгъсти много от претоплянето ѝ се добавя малко вода докато се получи подходяща консистенция.

Покриване на лебкухен с шоколад

Шоколадът се разтопява на водна баня като се внимава да не се прегрява изобщо, тъй като веднага ще побелее след като се стегне върху лебкухена. Охладените лебкухени се потопяват в шоколада от едната страна и излишното се изтръсква с рязко движение. Оставят се настрана докато шоколадът стегне.

Съхранение

Всички лебкухени се съхраняват в кутии на хладно място за 2 месеца, като в книгата се споменава съхранение дори до 6 месеца.

Погледни в специалната страница за Коледа за още празнични рецепти.

Други рецепти за дребни сладки и бисквити

• Постни овесени сладки с череши и шоколад
• Йоана на Земята – История за курабийки
• Локумки
• Ванилови полумесеци с орехи и кардамон
• Кулуракя – гръцки великденски курабии
• Немски коледни курабии с бял пипер и захарна глазура (Pfeffernüsse)
• Как да си направя смес от подправки за коледни сладки
• Бадемови рогчета с шоколад
• Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад
• Сладки линцер
• Шведски маслени бисквити с малиново сладко (Hallongrottor)
• Бу! или как да си направя духчета от целувки
• Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
• Гръцки бадемови курабии
• Сицилиански коледни сладки – кучидати
• Пурички с локум и орехи (локумки) и среща с полското момиче, което обикаля блогърите по света
• Овесени бисквити за закуска
• Ричарели – бадемови сладки от Сиена
• Алфахорес – аржентински маслени бисквити с дулсе де лече
• Сладки с чия, фурми и лешници